Когато пробвах Decadence за първи път, много ме впечатли. Тогава харесвах по-тежки, наситени, мистериозни парфюми с плодови, дървесни и шипрови нотки и той ме уцели право в сърцето.
Оттогава минаха десетина години и вкусът ми се промени доста. Няма да крия, че посегнах отново към мострата с известно притеснение. Дали още ще ми харесва или ще ми се стори натрапчив и задушлив и в крайна сметка ще трябва да му напиша хейтърско ревю? Има особена емоция в това да пробваш парфюми, които някога са ти били любими – като да отиваш на среща с любовник, когото не си виждала цяла вечност.
Съвсем предпазливо пръсвам на китката си и… О! Секунди след като отминава първоначалната сиропена сладост, си спомням какво толкова съм му харесвала. Decadence е прелъстител, а на парфюмната ми душа са ѝ слаби ангелите и на мига забравя за обичайните си цитруси и треволяци.
Тъмен, гъст и сипкав сливов акорд, омайно виолетов. И сякаш малко виолетков – улавям някакво далечно ехо от пролетна зеленина с хрупкавостта на пресен грах, която надзърта за миг и изчезва като случаен слънчев лъч в омагьосана гора. Зелен мъх, землисти ирисови коренища, грапавата кора на дъб.
Вдъхвам отново и гората избледнява. Първоначалният проблясък на природност се превръща в нещо много по-рафинирано. Мирише ми на театрална зала, на леко прашно тъмнозелено кадифе, попило парфюм с аромат на роза. Флоралната част също я усещам като отглас, не като букет в лицето и в това е съблазнителността на този парфюм – играе си повече с препратки и намеци, отколкото с директни заявления. Изплъзва се, увива се, преминава от едно състояние в друго, утихва в много красив дървесен драйдаун с кожена мекота.
„Утихва“ е условно казано – Decadence е мощен и присъствен парфюм, определено вечерен, изпълващ пространството и изискващ самочувствие и сила, за да бъде носен. Има леко мъжки уклон към края и според мен спокойно може да мине и за унисекс. Силно сексуален, но не животински сексуален, а изтънчен и разпалващ въображението, загатващ за онова, което би могло да се случи в театрална ложа.
Не ви го препоръчвам за проба не за друго, а защото е спрян от производство (и това го прави още по-желан). Ако сте от късметлиите, които още кътат някое шише, припомнете си го – има какво да каже.
Година на излизане: 2015
Нос: Ан Готлиб, Ани Бузантян
Олфактивна група: ориенталски-флорален
Връхни нотки: слива, шафран, ирис
Сърцевина: орис, жасмин, роза
База: ветивер, папирус, амброво дърво
- Заглавната снимка е от интернет
